Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2011 14:54 - Супер Лейм Разказ
Автор: goshotrola Категория: Изкуство   
Прочетен: 2243 Коментари: 0 Гласове:
0



След края: Църквата

Човечество бе извървяло дълъг път и надали някога той ще спре да го върви, но понякога се случва да спре за почивка. Такъв момент бе  "Преустройството". Низ от събития в човешката история довели до промяна в мисленето на хората. Една промяна в разбиранията за живота. И както гласеше всяко едно разбиране "Не е важно какво е станало, след достигане на разбирането, как ще се развие това". Така гласяха и видео стените из цялата Църква. А тя беше огромна. Цъкрвата е мегалопис, столица на едноименната държава или както предпочитаха да я наричат нейните лидери "братска общност".

            Томас беше монах трети клас и както всеки такъв, той работеше дълбоко под земята, в мините за кристали- работно място и дом за мнозина. "Кристалът-крепител на църквата" гласеше друг популярен лозунг.

"Братя, както всички знаем, нормата за смяна е 300 кристала, но ако искате Джеймс Хроу да ви обича, съберете 600 кристала!" приятен мъжки глас призоваваше периодично от уредбите в мините, продължавайки обиковенно с "В Църката няма надзиратели и командири, тук всички сме братя и сестри!" и "Дори да не изкарате своята норма, вие няма да бъдете наказани, защото никой не може да накаже своя брат, но всеки знаете, че за да бъде обичан от баща си, нашият Джеймс Хроу, трябва да се старае двойно, за това стремете се към 600 кристала на смяна! Приятен ден и нека Хроу бъде с вас!". Програмата на "Църквата" по радио уредбите продължаваше с лека музика до следващото мотивиращо съобщение.

-Обичам да събирам кристали!- каза брат Иван веднага след края на мотивиращото съобщение- Дори бих събирал по 900 кристала в името на Джеймс Хроу. Не е като в онези общества, където има експлоатация, тук знаеш, че има лично отношение към теб, че се мисли за теб. Джейс Хроу е велик и ние трябва да продълажваме неговото дело!- завърши възхлавата си брат Иван и продължи да пробива скалата с къртача си
Томас се опитваше да не слуша проповедта на своя брат и си дълбаеше в склата през цялото време. Не  е като да не го беше слушал, слушаше го всеки ден и на всякъде: в мините, в столовата, в спалните, в баните. Навсякъде иамше говорилители и на всякъде имаше проповядващи хора. Понякога искаше нещо друго. Беше чувал стотици пъти за обществата, където хората биват експлоатирани, но не ги беше виждал. Но беше виждал кристали, кристали, кристали... за какво служиха кристали все пак? А, да "крепи църквата".

–Уил, уил-зазвуча сирена, а след нея и последва съобщение

"Братя, смяната ви свърши, но ако искате да докажите любовта съм към Джеймс Хроу, продължете своята работа поне още час! Приятен ден!" Последва миг размисъл и отново звук от кирки и копачи. Братята обичаха Джеймс Хроу и всячески искаха да го покажат. "Дванайсет часа труд и... още труд" помисли си Томас с отегчение "Поне е в името на църквата". За енгово щастие следващта смяна бе на работното си място до няколко минути и те трябваше д анапуснат по големия коридор водещ към столовата и баните. Голяма група от братя и сестри вървеше  посърнена от факта, че бе лишена от възможността да продължи да доказва любовтта си към Джеймс Хроу, но точно тогава от радио уредбата се чу" Братя и сестри не бъдете унили! Точно след единайсет часа и петдесет и четири минути ще имате шанс отново да се трудите за доброто на "Църквата" и да покажете любовта си към Джеймс Хроу, който също ще ви възнагради със своята". Братята и сестрите се разделиха за посещение в баните, като в мъжката Томас трябваше да гледа стотици голи омършъвели тела и падащата от тях кир и кал, а после всички да бъдат ароматизирани на теменужки- специален подарък от Джеймс Хроу, който беше с тях и в столовата. В огромните столова имаше огромен видео екран, на който се прожектираха проповеди на на Джеймс Хроу, биографичният филм за него, както и проповеди на и изявени монаси първи клас.

–Аз ще стана монах първи клас- заяви брат Иван, докато прожектираха пропоевед на монах първи клас Павел Берлински, след което започна да нагъва  пюрето си

-За да станеш монах втори клас ти трябват 1200 събрани кристала за една смяна, а това е невъзможно...

-...Или да спечелиш томболата-намеси се трети брат

-Да! Аз това мисля да нaправя- заяви уверено брат Иван, докато ядеше- след което ще направя всичко възможно за прославата на Джеймс Хроу ще отдам дните си в преписване на негови проповеди, ще издиря всичките му служби, а след като станаха монах първи клас ще напиша книга за благодарността ми и любовтта ми към него

-Това е праведно и вярно-съгласи се третият брат
-Така-потвърди Томас и се зае с пюрето си

            Пюрето беше всекидевната храна. Всеки ден имаше пюре и никой не знаеше какво е всъщност пюрето, освен че е пюре и като нямаше друг избор го ядеше всеки ден. Пюре.

"Внимание братя! " закънтя от радио уредбите " Днес ще се проведе томбола за избиране на нови монаси втори клас. Това, което трябва да направите е да минете през гишетата след столовата и нека Джеймс Хроу бъде с вас“ Съобщение към сестрите: Ще откриете спсисък с имена на сестри, които трябва минат през преглед" . Това съобщение беше последвано от задоволителни възгласи, които скоро бяха прекратени, защото всички знаеха, че това не е угодно на Джеймс Хроу.

-Трябва да спечеля, братя- заяви убедено брат Иван-отдал съм труда си на Църквата и Джеймс Хроу. Аз го обичам и той мен. Амин.

-Амин-казаха всички в един глас.

Участието в томболата беше лесно, просто влизаш в една кабинка, където даваш полови клеткив малка чашка, която прекарваш без малък отвор и готово. Като това беше томбола само за братя, а прегледа беше само за сестри. Неща, в които монасите не виждаха смисъл, но и не трябваше, защото това бе решено от Джеймс Хроу, а той винаги беше прав. След томболата всички се насочиха към спалните.

-Дано спечеля! Бих изкъл да препиша всички книги на Джеймс Хроу в негова прослава!- се чуваше по целия коридор

И резултатите не закъсняха "Внимание братя и сестри: победител е брат Томас 2359"

-Аз?- реагира стресното Томас, който ни най-малко искаше да печели каквато и да е томбола

"Последвайте светлината, братко" каза гласът от уредбата. Изведнъж божествена музак и якра светлина осветиха коридорите. Всички братя и сестри избухната в ръкопласания.

–Прослави Джеймс Хроу, прослави Джеймс Хроу- скандираха всички в един глас

Томас неуверено тръгна към светлината и музиката, които водиха към "Светата порта", вход към възвишената служба към Църквата иДжеймс Хроу. Той бе следван от процесия от братя и сестри

-Ах, братко късмет-каза брат Иван, който изглеждаше силно разочарован-дано напишеш много книги

"Книги? Ама ние никога не сме писали? И изобщо какво става?..." Но нямаше време за размисъл. Томас беше избутан от тълпата към "Светата порта", която се отвори и ослепителна светлина, бляскава и по силна от предишната с по балжена музика, грабваща...

-Ставай отрепко!- изрещя висок мургав мъж облечен изцяло в черно- Хайде отрпеко!

Томас лежеше безпомощен на пода и неосъзнаваше какво се случва.

 

-Къде съм?-успя да промълви той

След което последваха няко ритника от мургавият мъж.

-В реалността, боклуко-изкрещя мъжът- Добре дошъл!

-Но... томолата... светлината....

-Да, да-чу се трети мъжки глас, който беше дрезгав и режещ въздуха- Ти наиситна беше избран... сред нашите роби... Да, вие сте роби...

Томас не знаеше какво става. В един момент копаеш кристали, защото го правиш от както се помниш, в следващия момент имаш шанса на живота си,а в третия лежиш безпомощен на земята.

-Но...Джеймс Хроу... нашият пастор-захленчи Томас, напълно обръкан

-Да, Томас Хроу е основателят на нашето общество-прекъсна го мъжът с дрезгавият глас- Той е със статуса на бог. Той е велик, но е мъртав от трийсет години и от тогава всичко се оправлява от съвети и така нататък... важното е едно... ние сме група алчни копелета, които водим безмислена война, но нашата алчност ни кара да я водим, а вие сте нашите заблудени роби, които сте в основата на нашото могъщество! Разбираш ли?

–Разбираш ли?-разкрещя се отново високият мургав мъж и започна да рита Тома със всичка сила-Отговри боклук!

Тома се превижваше от болка, но мъжът продължава да го засивпа с ритници и обиди, одкато другият не му нправи знак да спре.

-Вдигни го-заповява мъжът с дрезгавия глас, кйто стоеше в сянката, извън полезрението на Томас

Огромния мургав мъж хвана измършавялото, посинено и покрито с кръв тяло на монаха и го понесе. Цялата сцена се развиаше в тъмното празно подземние, без следа от блажената свелтината. Без частица от бленуваното отдаване в името на Джеймс Хроу.

Четвърти мъж се появи с инвалидна количка, в кяото поставика Томас, след кяото се качиха в просторен асансьор.

Мъжът с дрезгавия глас беше на около 60 години, побелял, сбръчкан и големи сини петна по ръцете. Той беше нисък и сгърбен, придвиждаващ се с бастун човек, а двамата му подчение бяха огоромни мургави мъже, в сравнение с които Томас беше гнида.

-Не трябваше да го биеш толкова- Каза назидатлено възрастния мъж- сега какво ако умре, нова томбола ли ще правим?

-Съжалявам, господине. Просто за мен всички извън и под "Църквата" са еднакво нисши и всички заслуажват наказание.

-Това е така-съгласи се мъжът- Но все пак този ние е нужен...

След няколко минути асансьора спря и врататс е отвори тримата мъже излязоха в просоторен коридор. Той беше светъл и за разлика от кариерите нямаше следа от радио уредба и или екран с мотивиращи съобщения. Няколко пастори очакваха пристигането им. Като всички бяха едканви. Едно облекло, един ръст , еднакъв кестняв цвят на косата и едно мислене

-Защо сте го пребили до смърт?-реагира остро единият- Още не е време да умре

-Да!-съгласиха се останалите

-Ние смятаме, че то няма място тук, но не смятаме, че още трябва да умре- продължи първия

-Добре, добре-изнерви се белокосият мъж с бастуна- водете го бърз в някоя стая и му пратете от специалните.





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: goshotrola
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 83725
Постинги: 28
Коментари: 39
Гласове: 33
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031