Замисляме ли се понякога за нещата, които сме постигнали или някои ги имаме за даденост? Имаме ли усещане, че сме успели?
Толкова много въпроси ми се въртят в главата и честно казано нямам отговор...
Почнах нова работа, уж на престижно място, без кой знае какви задължения и отговорности, пост мечтан от кой ли не, но не знам дали ми харесва.
Виждам завистливи погледи от познати, от недоброжелатели, които искат да бъдат на моето място и позиция, но... Дали те заслужават това, дали аз не заслужавам повече?
Толкова ми е объркано...
Опитвам се да отсея положителното и отрицателното, но всичко клони към факта, че колкото и спокойно да е тук на работното ми място, то аз не съм създадена за него...
Някак не пасвам в обстановката... прекалено е спокойно за моята буйна личност...
Аз ли съм лудата или обичам да работя под малко по-стресова среда, с повече отговорности, хаус и хора...
Скоро говорех с позната, по този въпрос - колко ми е добре, на този пост, работя от 9-17:30, всичко е чудесно, на 20 минути съм от нас с едно превозно средство, мога ако ми се наложи винаги да си тръгна, няма да има проблем с отпуски и тн... По-скоро познатат така ми каза, относно моята работа, а аз все още не знам дали е така...
Не знам...
Самонавивам се още от първата седмица, че не ми харесва, че заслужавам много повече... заслужавам повече отговорноси, повече задължения... може би и малко повече заплащане...
Не ми се иска да казвам, че бездействам и ми плащат, но за момента е така, и колко на някой това, да е мечтаната работа, то за мен е загуба на време...
Губя ценно време от живота си, поне това е в моето съзнание... Не мисля, че времето, което съм отделила на образованието си, ми дава право в момвнта да се чувствам така, най-малкото защото ми беше интересно и още искам да ми е интересно...
Искам да идвам с желание на работа, а ако това не стане до 1-2 месеца, то значи, че това не е моята работа...
Още преосмислям... плюсове... минуси... защо съм тук...