Състояние на безвремие

След  любимия ми израз „Умри от спин“, който използвам не като проклятие, а по-скоро като опит да се разгранича от различни тенденции и начини на поведение в обществото, плътно се нарежда “Back in the days…“, изразът е добре познат в рап средите, но конкретно аз съм го взел от песента на МЦ Атила и Прим- Празни. Самият израз го ползвам за всичко, което се случило преди 3-4 години. Времената, в които се събирахме по пейки и паркове и с минимални средства се постига максимални резултати. Та се чудя... нормално ли е да искам винаги е така, да се появи някакъв луд порфесор като Доктора в „Завръщане в бъдещето“ и да предложи машина на времето... да предложи да задоволи чувството на безвремие. Чувството, че ти пазиш ценности, които вече не виждаш в другите и си задаваш въпроса дали това е нормално. Винаги съм бил фен на влака... никога не ми е стискало да пътувам на стоп и съм го смятал за краен вариант.  И сега като гледам как всички ги влече материалното и удобното и се чудя дали аз някакъв краен, дали съм останал пазителя на вярата (Keepers of Faith) или съм изостанал в мисленето. И тази вяра са някакви детински привички .

Винаги съм смятал, че ако предавам това, което съм вярвал с години, ще бъде едно поражение.  Винаги съм вярвал в правотата на това, да кажеш кур за лукса и материализма, важно е изживяването и енергия и обединението от хора, които участват в първите две.  Вианги съм ценял различието в хората създаващи една група, липсата на теми табу и стремежа към познание, пълното абстрахиране от стериотипните „колко пия, брат“ и „колко ги еба, брат“.  Като в един момент осъзнаваш, че всичко е една глупост и реално никой не му пука за юнитито и тн. Всеки иска да си направи кефа, да има новия телефон, да има автомобил. Заеби музика, заеби всичко. Всеки следващ ден се убеждавам, че обществото смачква инакомислищите  и в един момент, дори да не са те пречупвали конкретно теб, вероятността да си сам и безпомощен и да се пречупиш сам не е малка. Но малките съпротивляващи се групи не са ли състоят от клонинги? Нали ако не в твоя град, то поне в стрната ще има някой едно към едно с твоето поведени и стил на обличане. Има ли смисъл за борба? Пазител на вярата ли съм или някой, който не иска да порасне?

За това си мисля, колко щеше да е хубаво да е вечно септември 2008. Време на безгрижие, евтина бира и снакс.